Картичка
Едно море от картичка ме гледа,
изрязано във подходящ формат,
но бреговете му - два къси реда,
към хоризонт напразно се стремят!
Напразно бързат и вълните сини,
напразно вдига се прибоят бял -
те няма да достигнат тези дюни,
които фотографът е видял.
Но сладък е пък този малък опит
да погледнем през гладките стени
и да видим море от много обич
как идва картичките да смени!
© Даниела Тодорова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
