Картичка
Едно море от картичка ме гледа,
изрязано във подходящ формат,
но бреговете му - два къси реда,
към хоризонт напразно се стремят!
Напразно бързат и вълните сини,
напразно вдига се прибоят бял -
те няма да достигнат тези дюни,
които фотографът е видял.
Но сладък е пък този малък опит
да погледнем през гладките стени
и да видим море от много обич
как идва картичките да смени!
© Даниела Тодорова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
