Звездни мигове,
разтопено олово.
Един миг -
светлинен лъч
огрява.
Пустинен замък -
къща -
механа.
И ето - скитникът
самотен поспира
и светлина,
и топлина
огрява
самотната душа.
Миг светлина
- самота.
Миг светлина
- огнен лъч
огря
самотника самотен
- самота.
НЕ!!!
Там, в космоса вечен,
не съм сама.
28.01.99г.
© Сириус Надежда All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!