Като дете да бъда със очи,
отворени широко към Света;
сърцето ми да грее в светлина,
ръцете да създават красота.
Със вяра да живея всеки ден –
защита срещу хули и неволи;
да намирам смисъл във живота,
да не губя смелостта и волята си!
Със ръце, готови за прегръдка
да посрещам всеки Божи ден;
птици във душата ми да пеят,
животът ми да е от обич озарен!...
© Радослава Антонова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
