Като птица загубила ятото
Гиздава есен, мъркащо слънце
дреме, провисна просторът.
Двата скореца отвънка не млъкват,
може би се обичат и спорят.
Помнят листата звън на авлига,
захарен сок още имат.
Дръжте крадеца на мигове!...
Шепичка шипки стигат за зимата.
С пукната стомна дрипаво лято
гуши се в попската круша,
сякаш е птица загубила ятото
в сините ириси литва наужким.
Русо плашило с вятър на рамо,
храбър ловец на листата,
счупи си ве́жда, оглежда за дама,
всичките тикви са му познати.
Рижав Октомври гроздове ниже,
лютите чушки в гердани...
Скоро скорците в пустата нива
само човекa без вежда ще бранят.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
