Гиздава есен, мъркащо слънце
дреме, провисна просторът.
Двата скореца отвънка не млъкват,
може би се обичат и спорят.
Помнят листата звън на авлига,
захарен сок още имат.
Дръжте крадеца на мигове!...
Шепичка шипки стигат за зимата.
С пукната стомна дрипаво лято
гуши се в попската круша,
сякаш е птица загубила ятото
в сините ириси литва наужким. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up