Като умираме
"Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт; само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече. Но ние, когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем, разбираме и все пак го правим, все пак го правим." (Птиците умират сами)
Нощем, когато влакът си отива,
когато слънцето заспи,
сърцето ми препуска и не спира,
оковано във веригите на кървави стрели.
Нощем,когато душите тихо плачат
и огънят във мене изгори,
сълзите ми вериги влачат,
от болката на твоите очи.
Нощем, когато птиците умират,
убити от измислени мечти,
очите ми в тъмнината пак се взират,
да срещнат твоите очи.
... и самотата, която ни убива,
нощем, когато всички заспят,
в съня плътта се излива,
една в друга гушат се, шептят.
Нощем, когато някой пак умира,
а болката създава любовта,
душата ми се бори и не спира,
в тунела да зърне светлина.
Довечера, когато влакът си отиде,
аз ще чакам на гарата с цветя...
ТЯ - Надеждата последна ще умира,
убита от нечия ръка.
Нощем, когато влакът си отива,
когато слънцето заспи,
сърцето ми препуска и не спира,
оковано във веригите на кървави стрели.
Нощем,когато душите тихо плачат
и огънят във мене изгори,
сълзите ми вериги влачат,
от болката на твоите очи.
Нощем, когато птиците умират,
убити от измислени мечти,
очите ми в тъмнината пак се взират,
да срещнат твоите очи.
... и самотата, която ни убива,
нощем, когато всички заспят,
в съня плътта се излива,
една в друга гушат се, шептят.
Нощем, когато някой пак умира,
а болката създава любовта,
душата ми се бори и не спира,
в тунела да зърне светлина.
Довечера, когато влакът си отиде,
аз ще чакам на гарата с цветя...
ТЯ - Надеждата последна ще умира,
убита от нечия ръка.
© Силвия Илиева All rights reserved.
