Като в отвъдното проникваща вглъбеност
или фрагмент от виртуозна творба на Бог,
свидната, магичноживотворна Роула
заплени ме повече от картина на Гог.
Преклоних глава пред очите ù езерни,
съкровената си същност поогледах в тях,
щастлива, почувствах се къс от природата,
чак на мирозданието тайните съзрях…
Роула – тракийско име на планината Рила
© Росица Танчева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
