Като врабчета
Като врабчета
Обичахме се с теб
като врабчета.
Свободно.
Дръзко.
И когато падне.
Обичахме се често,
за което
ни считаха почти за богоравни.
И все за обич
ровим в прахоляка,
задъхани до смърт
от преумора.
Един през друг
надвикваме се, сякаш,
че бяхме най-обикновени хора.
За нас отдавна
времето бе спряло.
Кой да му мисли
в летен пек за зима?
Врабчетата
не вярват по начало,
че след доброто,
може зло да има.
Врабчетата
безумно се обичат.
Безскрупулно.
Почти до изнемога.
Щастливите
във всичко си приличат,
когато
са щастливци по природа.
....
А зимата...
Тогава, както дойде.
© Александър Калчев All rights reserved.
