jantreya (Валентина Шейтанова) jantreya (Валентина Шейтанова)
4 240
Oct 23, 2007, 4:51 PM

Кестени

  Poetry
896 0 19
                                 

                            Тъмни лица,

                            топли сърца,

                            в кожа бодлива и много красива.

                            Есенен ден.

                            Слизат пред мен.

                            Аз ги докосвам с усмивка щастлива.

                            Нещо у тях

                            ухае на смях.

                            Топло е тяхното мъничко тяло.

                            Как изведнъж

                            кестенов дъжд

                            моят следобед обагри изцяло.

                           

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Шейтанова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0