Feb 28, 2017, 10:05 PM

Клопка

  Poetry
326 1 0

Да се чудя какви бонбони харесваш

и да стоя с часове

пред витрината на някоя сладкарница,

като преоценен експонат,

а отвътре да ме гледат

и да мислят:

"Каква глупачка,

за кого ѝ е мъртво отвътре?"

Времето минава бавно,

алкохолът е ръка на приятел,

а ти изобщо не заслужаваш

да те сънувам в събота вечер.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...