Когато
дочака
цветето
часа на
най-пълния цъфтеж
то преминава
над всичките прегради
забравя най-дълбоки
страхове
и силите си
то отдава
за да дишат
най-ароматните
му цветове
Красиво е
и в красотата падат
воалите
на грешки
и заблуди -
зора посрещаш
и зора си ти
Когато
часът на пълния цъфтеж
настава -
това си ти
това си ти
© Кирилка Пачева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
