Когато чайките запеят,
а слънцето щастливо заблести.
Очи притварям, спомените оживеят
с дъха на морските вълни.
Какъв концерт небесен!
Ах, колко хубаво звучи!
Какво е чудо, колко съм унесен!
Как ума опияни!
Когато слушам тази песен
на птиците със сребърни пера,
аз искам всеки да усети
радостта от малките неща.
© Владимир All rights reserved.
, но това е друга тема.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
