Когато си най-близо...
Когато си най-близо си далечна,
но те усещам върху свойта длан -
красива пеперуда от ветрило вечно,
а вечността ме прави толкоз сам.
Любов дошла в душата с ветровете,
с трептенето на въздуха при летен зной.
За мен си скрило се в тревите горско цвете
и оцеляло после от потоп в ковчег на Ной.
Щом скришно те погледна прималявам,
невинна Тайно, в броеница от греховни дни.
Сърцето с count down в отлив се прощава
с крушенията си в кораловите плитчини.
Когато си най-близо си далечна,
любов в космическия черен океан -
красива пеперуда от ветрило вечно,
а вечността ме прави толкоз сам.
https://www.youtube.com/watch?v=n11L7KK-3j4
© Младен Мисана All rights reserved.
