Feb 12, 2005, 11:37 PM

Когато си тръгнеш...

Poetry

1.4K 0 2

     И когато ти си тръгнеш
     моля те, не затваряй вратата.
     За последно ела да ме прегърнеш,
     а после остави ме насаме със самотата.
     И когато ти си тръгнеш
     споменът вземи от вечерта.
     Ти душата с поглед ще обърнеш,
     и незнайно ще изчезнеш във нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

If^I^could**FlY (Елица Наумова)

Мноого е хубаво .. с-р ! Браво {}

2008-10-05T15:23:03+03:00
az (Теодора Дамянова)

МЕРСИ ВАЛЕ

2005-02-13T19:04:15+02:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0