Aug 27, 2009, 12:08 AM

Когато си замине любовта

  Poetry » Love
896 0 4

 

Когато си замине любовта,

в сърцето винаги оставя тя следа.

Очите пълни със сълзи са,

по лицето стичащи.

Животът се обезсмисля,

сърцето монотонно си тупти.

Спомени изплуват

от предишните щастливи дни.

Устните напукани

жадуват страстните целувки.

Прегръдките горещи

са вече само спомени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...