В един момент престава да боли
от думите, с които те обиждат –
несправедливи, унизителни и зли,
и черни като въглени във жижна.
Дори не плачеш, все ти е едно –
стрелите не достигат до сърцето.
Това е краят на една любов
и вече скъсало се е въжето,
което свързвало е близостта
с човека, който днес те наранява.
Пречистваща и тиха свобода
долита като лястовица бяла. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up