В един момент престава да боли
от думите, с които те обиждат –
несправедливи, унизителни и зли,
и черни като въглени във жижна.
Дори не плачеш, все ти е едно –
стрелите не достигат до сърцето.
Това е краят на една любов
и вече скъсало се е въжето,
което свързвало е близостта
с човека, който днес те наранява.
Пречистваща и тиха свобода
долита като лястовица бяла.
Тя със крилете си ще те прегърне.
В света на живите ще се завърнеш.
© Диана Фъртунова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
