В един момент престава да боли
от думите, с които те обиждат –
несправедливи, унизителни и зли,
и черни като въглени във жижна.
Дори не плачеш, все ти е едно –
стрелите не достигат до сърцето.
Това е краят на една любов
и вече скъсало се е въжето,
което свързвало е близостта
с човека, който днес те наранява.
Пречистваща и тиха свобода
долита като лястовица бяла.
Тя със крилете си ще те прегърне.
В света на живите ще се завърнеш.
© Диана Фъртунова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
