Кой луд обича ничия жена
Не ме обичай, аз не съм добра.
И вечер споря често със покоя.
В душата ми си сви гнездо страха
от мисълта да бъда само твоя.
Разбивам се в лицето на морето -
размазано в прозореца врабче.
Разливам се, умира в мен детето.
Аз сея пустош в пустошта, момче.
Защо съм ти, по – зла съм и от злите.
Във мислите ми бури вият студ.
Раздирам се и пощя в мене дните.
Защо ми е да ги споделям с друг?!
Люлея се на бъдното в косите.
Плета си плитки с чуждите тъги.
Аз рина преспи ярост от очите
и всеки миг към теб изпращам ги.
Не ме обичай страшно е това.
Три крачки и ще паднеш под земята.
Кой луд обича ничия жена?! -
оная дето спи до сатаната.
© Николина Милева All rights reserved.
