Jan 28, 2017, 6:51 PM

Кокиче

  Poetry
2.2K 23 23

Сънуваш призрака на пролетта
сред голите дървета на декември...
едно кокиче - знак на близостта
на две души със сроден тембър.

Какво е щастие? - Надвесеният лик
с усмивка топла, който те поглежда.
Датиран от съвсем случаен миг,
пропуснал урна с надписа "надежда".

Животът най-небрежно закъсня,
не спрял на няколкото важни гари.
Кокичето без време излиня,
но споменът за него още пари!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...