Dec 20, 2017, 9:15 AM

Коктейл „Фантазия“

  Poetry » Love
702 0 1

Родих се или бях роден…

Не помня тази куртоазия.
Но помня тленното,
че на порока в плен
отидох в бар,
на бара седнах
и поръчах си
коктейл „Фантазия“.

Дори и с лед
на ситно натрошен
изгаряше.
Гореше в мен
копнеж
за теб
и в чашата го давех.

Затова поръчвах алкохол -
да давя мъката.
„Фантазия“.
„Последен“ – каза барманът
„коктейл“,
наля.

Във спирта търсех евтаназия…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодор Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...