Родих се или бях роден…
Не помня тази куртоазия.
Но помня тленното,
че на порока в плен
отидох в бар,
на бара седнах
и поръчах си
коктейл „Фантазия“.
Дори и с лед
на ситно натрошен
изгаряше.
Гореше в мен
копнеж
за теб
и в чашата го давех.
Затова поръчвах алкохол -
да давя мъката.
„Фантазия“.
„Последен“ – каза барманът
„коктейл“,
наля.
Във спирта търсех евтаназия…
© Тодор Иванов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
