Oct 19, 2017, 7:55 PM

Копнеж

  Poetry
1.2K 0 3

Копнея неговите очи да срещна,
очи, винаги пълни със сълзи,
край него тихо вечер да приседна,
да говорим ние за любов и добрини. 

 

Копнея неговите ръце да докосна,
да допрем чело до чело,
да сключим устни в целувка победоносна
и заедно ние да вървим напред смело.

 

Копнея в душата му златна да проникна,
ах, тази изстрадала душа
и тук въпросът веднага изникна:
"съществува ли закон за любовта?"

 

Да отговоря на въпроса,
не ще успея,
но за тази любов аз,
с цялото си сърце копнея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Здравейте,завръщам се с пълна сила след много време.Това е първата ми творба от няколко месеца насам.Музата ме връхлетя като гръм от ясно небе.Надявам се да ви харесва!

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...