Kоприва
На Росинанта ме веят ветрѝща,
боса и все гологлава,
вечно до вътъка болките нищя,
в битка за кумова слава.
Мелници страшни. Два-три великана.
Санчо къде запиля се?
Дяволът, щом за рогата го хвана,
не е от мен по-ужасен.
Дребни парици да давам за свещи
и да си купя факлия*...
Нещо за нищо и нищо за нещо...
Нямам къде да се скрия.
Óтчета пеят гъгниви тропари,
Господ навярно почива.
Даже в копривата гръм да удари,
пак си остава коприва...
––––––––––––––––––––––––––––––
* – Факлия – Голяма свещ.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
