Исках корабче малко да имам,
а на него да пише "Мечта".
Да е синьо и мачта да има
и да бъде с бели платна.
И направих го. Вярвайте! Беше
най-красивият кораб в света.
Над морето кат' чайка летеше,
а платната му - сякаш крила.
От усмивки направих кърмата,
а пък кила от песен сглобих.
От зората изваях платната,
а пък мачтата в залез открих.
А морето? Морето къде е?
Ще попитат навярно сега.
То танцува, играе и пее,
то е моята млада душа.
© Хари Спасов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
