Исках корабче малко да имам,
а на него да пише "Мечта".
Да е синьо и мачта да има
и да бъде с бели платна.
И направих го. Вярвайте! Беше
най-красивият кораб в света.
Над морето кат' чайка летеше,
а платната му - сякаш крила.
От усмивки направих кърмата,
а пък кила от песен сглобих.
От зората изваях платната,
а пък мачтата в залез открих.
А морето? Морето къде е?
Ще попитат навярно сега.
То танцува, играе и пее,
то е моята млада душа.
© Хари Спасов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
