Kрай, с причина за начало
Да, сивото ми вещество е малко,
ала челична – моята закалка.
Навреме тленността си проумях.
И зная аз, изменчивото време,
каквото имам, за изпът ще вземе –
коматче хляб и шепа звезден прах.
Дано да стигнат, за да се нахрани
мечтите ми из рими разпиляни,
че този свят – отдавна е клошар.
Разтваря пак лихварските тефтери,
Небесен съдник, та дано намери
оболите ми за лодкаря стар.
Душата ми съдете справедливо,
помнете, че ще бъде вечно жива.
Проблем голям за ад е и за рай,
и щом умре човешкото ми тяло,
ще бъде край, с причина за начало,
беля си бях и приживе... Комай...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
