Да, сивото ми вещество е малко,
ала челична – моята закалка.
Навреме тленността си проумях.
И зная аз, изменчивото време,
каквото имам, за изпът ще вземе –
коматче хляб и шепа звезден прах.
Дано да стигнат, за да се нахрани
мечтите ми из рими разпиляни,
че този свят – отдавна е клошар.
Разтваря пак лихварските тефтери,
Небесен съдник, та дано намери
оболите ми за лодкаря стар. ...