*** (Край тези брегове...)
Край тези брегове,***
къдeтo си почиват музите,
косите си разплитат и се смеят,
и изящните си глезени
от никого не крият;
край тези брегове,
къдeтo извисява се
на поезията храмът,
с изящни колонади
от вятър и от пясък;
край тези брегове,
къдeтo са метафори медузите
и хищниците блеят,
а кoгaтo ожаднеят - от морето пият;
край тези брегове
изглежда пътя са изгубили
там, онези, двамата -
в нищото пропадат
със безшумен трясък.
© Константин Делов All rights reserved.
