Като глухарче - от топлите длани на бриза -
разпръсква лятото последните свои илюзии…
Тромпетът на изневярата
в дует със всички крайбрежни капризи,
омайва с тяло кокетките
и се промъква под техните блузи…
От бара на делника бавно-бавно
надига се залезът,
току що почерпил нова надежда
със чаша текила…
Едно по едно прехвърля своите сини мъниста
август.
Обещава да се завърне,
подсмихва се
и си отива…
© Красимир Чернев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
