Красив оксиморон
Така не се научи да обичаш,
заключила си своето сърце,
но знаеш, като жив магнит привличаш
коравите, железните мъже.
Те няма да се спрат пред нищо, няма –
жена си ти – една на милион...
Играеш си на недостъпна дама.
Загадка си. Красив оксиморон.
И щом за миг единствен се огледаш
в очите, дето вечно те следят,
ти вкусваш жадно женската победа,
но няма как да стоплиш с нея гръд.
Дали не си едно ранено птиче,
с погубени от самота мечти.
Убий със тръпка болката... Обичай!
И във душата си ще полетиш.
ekstasis
© Михаил Цветански All rights reserved.
Харесах!
