Apr 19, 2021, 2:26 PM

Кратка изповед на една балерина

  Poetry
870 11 34

След края бе агония мъртвешка. 

А после черното снегът поръси. 

Студено бе в балетната ми дрешка.  

Задушни бяха стегнатите връзки. 

 

Не стигна малката ми длан, да скрие –

пробойната в сърцето, плисна вино.  

А публиката пляскаше, убивайки

една достойна за Дегà картина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...