Dec 20, 2017, 9:17 AM

Кратък Фриволен Роман

  Poetry » Love
1K 1 12

Беше отдавна - преди тридесет века,

Парис се влюби в красива жена!

Тя го обикна и тръгна със него,

а Омир написа поема с война!

 

Аз не съм Омир, но пак ще опитам,

да опиша накратко любовен роман.

Той е фриволен без никакви битки,

любовни трагедии и Велика война.

 

Беше наскоро - преди четири зими,

случи се някъде в големия град.

Старо момче мечтаеше в рими, 

а млада жена със много тъга!

 

Мечтите се сляха в сляпа неделя

и романът започна с малко късмет.

Четири зими те с обич споделят

всяка неделя в неписан обет!

 

Те чакат нощем сами пред олтара,

броят сиви нощи и облачни дни!

Молят се в Бога сами да останат

за няколко мига и секунда дори!

 

Те са в обятия, дори в понеделник

далече със чужди мъже и жени!

Те са мечтатели в сивия делник, 

а във неделя те сбъдват... мечти!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Yuri Yovev All rights reserved.

Юри Йовев

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...