Краят на всички пътеки
“Краят на всички пътеки”
Ако ти кажа колко тъмнина
пред очите ми е спряла
и как самотен съм сред тишина...
Ако разкажа колко болка е видяла,
колко сълзи, колко празнота...
в една пречупена душа!
Ако узнаеш колко е валяло,
колко хладни капките са днес
и как в небето слънцето е спряло,
а само как то грееше над нас...
За мен и теб лъчите си би дало!
Ако сред нищото откриеш красота
и с две ръце нов свят ти създадеш...
Едно начало и вечна светлина
и хиляди звезди в нощта да донесеш...
Не е закъсняло щастието сега!
Дори в очите сълзи да блестят
и мрачни мисли да те сполетят...
Любов и радост пак ще донесат,
от миналото сенките ще разрушат,
от бездната душите ще се възнесат.
Сред прах дори и пламъците спят,
но те за нас до края ще горят!
Аз зная колко много премълчах –
минути, часове, години, векове...
Запазил болката си, тънеща във страх –
добро и зло тя можеше да донесе...
Не знаех нищо – затова се спрях!
Покрих с воал... мълчание аз своето лице,
затворих във окови и разбитото сърце
и част по част загубих и последното парче,
което търсех в пясъка и в синьото небе.
То можеше единствено напред
не само себе си...
дори и мен да поведе!
Но нищо не намерих
дълбоко в себе си
и нищо не открих!
Очите натъжени –
с глава наведена,
с последни сили
опитах да напиша стих!
От болка сътворени думи,
от мрак изплували сълзи
и път пресечен и път без край!
И нищо друго не остана,
освен в сърцето много да боли!
© Горан Русинов All rights reserved.
