Oct 29, 2008, 10:00 PM

Кръговрат

  Poetry » Love
994 0 1

Есента попарила е всичко.
Покрила е с оранжеви листа
земя, душа, сърце и всичко...
Изгони и зелените поля.

 

Останали са много малко,
и те все още се държат.
И искат слънцето при тях да се завърне,
ала уви... затворен е кръгът.
 


Тъй както сменят се сезони,
така и ред за нас май е дошъл.
Сланата есенна дървета ще оголи,
килим застлала... невероятно жълт.

 

Стърчат и плачат празните корони
в молитвата последна вдигнали ръце,
макар тъй сиви, изкривени, грозни,
тя идва от туптящото и стенещо сърце.

 

Пейзажът жълт кафяв ще стане.
Знам го и от болката крещя.
Листата паднали са спомените наши.
Короната е моята оголена душа.

 

Снегът, си мислят, всичко ще оправи.
Ще скрие загубата, болка и тъга.
Еднакво бяло всичко ще направи,
ала решението истинско ли е това...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ноел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не, не е това решението.
    Не забравяй за циганското лято през есента. Може би тогава се случват най-истинските неща.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...