Кучето с големите очи
КУЧЕТО С ГОЛЕМИТЕ ОЧИ
Кучето с големите очи
и с език – по-фин от маламашка,
цял ден покрай мене си клечи
и върти признателна опашка.
Пази ми на пейката место.
Спи под нея – все така самичко.
Де да знам какво хареса то
толкова във мене? – тъжен чичко.
Аз го гледам като жив човек.
Интелигентно – даже за двамина! –
купя ли на фурната бюрек,
и си го делим наполовина.
Помияр. Не става – ни за двор,
ни на пейката да хвърлим карти.
Онзи ден обаче пяхме в хор
хита „Let it be” на Пол Маккартни.
Ще ми проговори някой ден –
както през града след мене линка,
и си пийва биричката с мен
в милата ми Шишкова градинка.
Някой път купувам му салам –
и ни иде двамата да пеем.
То ми казва: – Пич, не ща да ям
разфасован Дмитрий Менделеев!
– Хвърляй – вика, – лятното сетре.
Погледни се? Толкова си смотан!
То от мене знае по-добре
как да се оправя във живота.
То въздъхва с мене: – C ’est la vie! –
френския от кучките го учи.
Кучето, което с мен върви,
за да не пукна нейде – като куче.
© Валери Станков All rights reserved.
! Евала!