Feb 28, 2019, 9:36 AM

Кулите къде отнесе

  Poetry » Love
623 0 0

Като под индиго
дните все едни и същи си вървят.
Суркат се да търсят пътищата на мечтите,
после спихнали мълчат, 
Живия живот безмилостно, 
място им отрежда,
в настъпилата тишина,
и от нея плахо се процежда скърцане
на оцеляла мъничка мечта.
Сутрин хладно, плахо,
оптимизъм мислите редят,
после дишаш, дишаш,
ден след ден,
въздуха отровен,
на света от лакомия обладан! 
Кво ли сбъдна твоят ден,
от детския ти сън,
там де от мечтите запленен,
кули вдигаше небесни? 
Кулите сега са отлетели! 
Даже сенки не личат! 
С болка, сутрин спомена те буди
и те държи да тичаш през деня! 
Сигурно е болката на радост, 
търсена и чакана в живота,
а  деня под хапчета от рано,
почва да блести!
Кулите !? 
Къде отнесе ги живота.
Там от ляво, нищо не боли!

Максим Велков

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Максим Велков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...