Утрини сънни, вечери будни.
Извори мътни, бистри блата.
Празници тъжни, делници трудни.
Сеем надежда, а жънем лъжа.
Днешното утре е вчерашно днес.
Тъпчем на място, търсим компаса.
Път без посока и дом без адрес.
Слаби в делата, силни "на маса".
Търся и питам народа сега!
Къде е на Ботев, на Левски духът!?
Къде е Лъвът възправил снагá!?
Ставайте, Братя! Зове ни дългът!
© Хари Спасов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
