Къде сте расли, още пасли
И не остана нищо свято,
или катран, или кандилница,
прибира майчински земята
и най отявлени насилници.
И щото все съм трън и драка,
и все съм с коня, пред каруцата –
петима Петко, все го чакат
и денем крият се хайдуците.
Къде сте расли, още пасли,
с какъв ли пример пред очите си?
Дали се дразня само аз ли?
Аз лая, вие пък – вървите си.
И после мрънкате – съдбата,
и кармата, и всички дяволи.
А аз ви плюя – на делбата,
нали не сте се и надявали,
че ще ви кимам, все съгласно.
на глупостите – привлекателни?
За вас – глупачка. Много ясно.
С това съм горда – основателно!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не искам "да ми пада", Дени, той и така си пада.
-
Лелееее! Сега ако ти падне някой...
-
Разбира се, Роси. Благодаря! Благодаря, Стойчо!
-
В един момент замених хайдуци с политици, ама се сетих за пълното съвпадане в криминалния жанр.
Пак, нещо си ядосана!
Ама тогава ти са много сполучливи!
Поздравления, Надежда! -
Позволете ми да се обърна на ти! Харесвам хора, които са трън в петата, които не блеят, а лаят след кервана! Пишеш прекрасно!
-
Възпитана, умерена и мълчалива съм. Рядко повишавам тон, никога не обиждам, по три пъти премислям това, което ще кажа. Нооо, "падне ли ми пердето", с думи мога да смажа човек. Най-трудно е да овладееш себе си. Благодаря ви!
-
Лелееее, каква фурия си отново! Ти си наистина в състояние да ми спреш дъха, Наде!😃 Аз съм по-блага и дипломатична по природа, но неправдите също ми бодат очите.
Затова и те аплодирам за тази социална поезия, пареща като зачервен реотан!👏💟 -
Велика и безпощадна!
Точно и на място!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
