Къде сте расли, още пасли
И не остана нищо свято,
или катран, или кандилница,
прибира майчински земята
и най отявлени насилници.
И щото все съм трън и драка,
и все съм с коня, пред каруцата –
петима Петко, все го чакат
и денем крият се хайдуците.
Къде сте расли, още пасли,
с какъв ли пример пред очите си?
Дали се дразня само аз ли?
Аз лая, вие пък – вървите си.
И после мрънкате – съдбата,
и кармата, и всички дяволи.
А аз ви плюя – на делбата,
нали не сте се и надявали,
че ще ви кимам, все съгласно.
на глупостите – привлекателни?
За вас – глупачка. Много ясно.
С това съм горда – основателно!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
