Къде? Защо? Кога и как? -
попита ме жената.
Зад ъгъла на блока, прав
и после на тревата.
Във асансьора после аз,
понечих да потретя,
но върлия ми, луд нагон,
го секнаха хлапета.
В колата се качихме. Газ
към близката горичка,
в спокойствие и тишина
да хвана чужда птичка.
То писано бе. Не върви.
Излезнаха гъбари.
Пресякоха лова ми. Край.
„ Върви, че я оправяй.”
Къде? Защо? Кога и как? –
попита ме жената.
Дома. Със тебе на креват.
С ракийка и салатка.
© Христо Костов All rights reserved.
Поздрав, Ице! Вече е хладно, но може и в колата!