Към женичките ни мили и любящи
Нали сме мързеливи по природа,
но трудещи се вечно по принуда,
мъжете все си търсиме изгора,
която да ни жали, тоест, луда...
Щом кажем й - Ох, тъй сме уморени -
Веднага масата да бъде подредена,
салатката и питиенцето без време
да ни очакват също на терена...
А палаво усмихнем ли се само
да хвърля дрехите и само по дантели
без сърдене, без приказки и драма,
да чурулика с еротични трели...
Е, тъй е у мечтите, но ф реало,
къде ти някоя така да ни угажда,
да жали умореното ни тяло,
да утолява 'сека наша жажда...
У него чакат ни женичките с Мър-мър,
Я тука помогни, Фарли боклука,
Съседът е със по-голям и е добър,
Измий чиниите, Я нарежи ми лука...
Това е то таз' мъжка орисия,
в която мъченици сме без ореол -
Жени, четете тук, как страдаме по мъжки ние,
и разберете, че мъжът е принц... не вол!...
06.01.2024.
© Георги Каменов All rights reserved.
