Късче поне...
Нека да Е още мъничко лято.
С перли от слънце и с ярки звезди,
с малки щурчета - мъниста в полята,
с черги от крехки, зелени треви.
Нека е само от Август парченце.
С капка солено и топло море,
с вятър в листата подобно звънченце,
с най-синеокото, нежно небе.
Нека да Е още влюбено, жарко.
С ягодов изгрев и залез лилав.
Нека се гонят по плажа русалки,
и самодиви роса да берат.
Нека е лято, и лято... Завинаги!
Знам, че не може. Зная добре.
Но дори и в душата ми - стига ми...
Мъничко Август... Късче поне...
© Деа All rights reserved.
