Летец
Над полянки и горички
чудно пеят малки птички,
радват старците,децата,
всички хора по земята.
Ах,да мога със ръчички
да лета със тези птички
и да гледам аз от там
всичко ново,що не знам.
После първи във школото,
ще се уча аз,защото
ум ми трябва,та в конец
пръв да стана и летец.
Порасна ли аз голям,
със сигурност това го знам,
ще отида да се уча
за летец да се обуча.
И тогаз със самолет,
ще летя,летя навред.
Над селото ще минавам,
всичките ще поздравявам.
Ще им махам със ръката
да ме видят и децата.
Те ще викат с пълен глас:
"туй е нашият приятел,Спас!"
© Лидия Кърклисийска All rights reserved.
