Летях!
Летях!
(The Great Gig in the Sky - Pink Floyd)
И в полета забравих, че земята
е толкова далеч... далеч от мен!
Не исках да се спра, зад мен оставих
света, какъвто бе - непроменен...
Летях - обзет от някак странно чувство,
че вече друг съм - не от този свят...
Небето ме накара да се чувствам
така свободен, толкова богат...!
Аз имах всичко! И простора син!
И цялата вселена! Бяха мои!
Аз властвах над света! Аз бях един...
И потопих се бавно във покоя...
Летях, желанието си последвал,
назад оставил този тъжен свят...
Не исках да помисля да погледна
или да се завърна някога назад...
Летях... И там - пред мене бе простора,
дарил ми свобода и сила нова...
Със залезите тихо си говорих...
И с изгревите раждах се отново...
Да, исках безконечно да летя
и да достигна сигурно, което
съм нямал, а съм искал досега...
Ала - просторът е без край... и ето
крилата ми разбраха... Уморени
отново ме понесоха назад
към моята душа - успокоена
и чакаща ме пак на този свят…
3.2.2013
© Георги Ванчев All rights reserved.
