Кротко поклащат се,
не ги преброих,
в залива син наредени.
Лодки рибарски
с имена на жени,
бели, зелени, червени...
С котви и пояси,
свежа боя,
с мрежи и дълги въжета,
чакат на кея, с прибрани весла,
своите верни момчета.
Ще ми разправят,
че няма любов,
мъжете били променени.
С очите си виждам,
нали я чета,
Мария, Наталия, Рени...
© Георги Стоянов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
