Лято спри! Ще те рисува
внучката ми със бои,
че в душата ѝ бушува
слънце - с огън то гори.
В чашка смесва си боите,
грейва звездното небе.
От небето във зорите -
изгрев с топли цветове.
Слага с пръсти топлината
и наслагва до безкрай,
че нали си топло лято
с цветове на земен рай!
Само цвят все още няма
с него тя да изрази
тази топлина голяма -
тя в сърцето ѝ трепти…
© Ани Иванова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
