Предесенно
И грохна август. Остаря за ден.
Накуцва леко. Примирен и тих.
Тъгата си продаде я на мен,
за два-три гроша и несръчен стих.
За снежни сови аз гнездо ли вих,
от него ли повява ранен мраз?
На своя огнен знак ли измених,
та тръгна август натъжен от нас?
Рисува есен в профил и анфас,
септември – топъл, щур, шаренолик...
За август плача тихичко, без глас,
защото знам – ще го забравят в миг...
Септември шепне: Ще те утеша,
с най-пъстри краски, обич от душа...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
