Лятото сме ние
Повярвай ми, че лятото сме ние,
та кой излъчва толкоз светлина –
сърцата ни ведно немирно бият,
а аз попивам твойта топлина.
Повярвай ми, че лятото сме ние,
че кой се радва толкоз на дъжда?
Душата ми във твоята се крие,
защото там открива любовта.
Повярвай ми, че лятото сме ние,
кажи ми де я има тая страст –
обгръщаща нестихваща стихия,
заключила ни с мощната си власт.
Повярвай ми, че лятото сме ние,
повярвай и ще бъде все така.
Ти билката си от която пия –
набрах те, Обич – лек за вечността!
© Данаил Таков All rights reserved.
