Jul 25, 2020, 11:03 AM

Любов до клетъчна мембрана

  Poetry » Love, Other
1.5K 2 2

Пътуване. Мълчание във влак.
Дихание на цвете от Балкана.
Желание да се обикнем пак
до дъното на клетъчна мембрана.

Ухание на мъж и на жена...
Послание, което се разбира:
опиташ ли веднъж от любовта,
самата тя в студа ще те намира.

Планираме си дните по конец:
сълзите, веселбите и мечтите.
Затваряме очите – и снежец
нашарил е душите и косите.

Животът си отива, той лети...
Обичай го до болка и полуда!
Животът е красиви висини
и литнали в сърцето пеперуди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...