Любовен порив
Ще те обичам като музика изящна,
ще те обичам в мрак и светлина!
Невинно ли е времето сегашно
за изранените ръце и ходила?
Ще те обичам като аромат на роза,
притихващ ромон на изтичаща река...
Какво научихме от птиците летящи
и изморените от полета крила?
Ще те обичам като син – баща и майка,
като цветята жадни – сутрешна роса.
Сърцето ми е пръсната мозайка...
Създадено за твоята ръка.
Ще те обичам като къща подредена
от сръчността на влюбена жена.
И ще зарастнат мигом всички рани
душите ни щом слеят се в една.
Бъди до мен.
И аз ще съм до тебе –
трънливата пътека е Съдба!
И нека в Любовта си окрилени
открием мир, покой...
и красота.
© Ангел Милев All rights reserved.
