Любовта е свята – I част
В живота всичко е до време,
човек се радва, но и страда,
Бог взе от тежкото ми бреме,
с приятелка дари ме млада.
При срещи нищим разни теми...
„Какво за тебе е съдбата?
В дома си имаш ли проблеми?“
„За мене любовта е свята“.
„Не съм била аз „нощна птица“,
но тези с мен и двете бяха.
Почтена, скромна бях девица...
Аз учех... Те се веселяха.
Завърших с диплома отлична...
Съпруг – почтен, добър, етичен...
С деца съм. С работа прилична...
Свещен е бракът, с код космичен.
* * *
Животът е любов, наслада,
но за духа и за душата...
Бог дава ни го за награда.
Да учим тук сме на Земята“!
10:20 ч., 24 февруари 2013
Ред.: 26 юни 2021, събота
15:30 часът
Свързани произведения: Стихотворението
е свързано с „Монологът на една дама I и II”
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
