Любовта и глупостта
И сложена на висш пиедестал,
тя, глупостта, ще бъде глупост пак
и с гордостта си, сляпата, без жал
ще мачка истината с подъл крак.
Ще хвърли любовта в дълбока кал,
в окови да изтлее, в гнетен мрак.
Но поривът човешки, оцелял
отново ще изгрее с топъл знак.
Напръскай глупостта с безброй парфюми
и власт ѝ дай, натруфена с костюми –
с дела прогнили няма да се трае.
А любовта и в дрипи да е даже
и в мъката живот ще ни покаже,
с усмивката на пролет ще ухае.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
