Майка
607
0
2
Аз мислех си, че с наплюнчените палци разлиствам календара
и гледам с умиление ъгъла на прегънатият лист,
а всъщност миговете скачат в надпревара,
докосващи извивките на топлата ми гръд.
Политат мъховете от топола, извива се реката с режещ вик,
тъй както полита душата в небосвода,
огряна за пръв път от слънчев лъч.
Аз мислех си, че сълзата ражда се в тревога и вирее в речна блат, а
всъщност тя е камъка в скута на майката природа. Една река дели го да
бъде някой друг. Сега разбирам защо от радост върбата плаче и ражда своите листа.
Извила гръб на всичките проблеми, мокри устни в очи червени....
Няма по-велико чудо на света – да бъдеш майка на таз Земя!
31.08.2018г
© Тодорка Атанасова All rights reserved.
