Майстор вкъщи да ти влезе
Майстор да ти влезе вкъщи
клетва май било.
Баба ми така подготвя ме
за предстоящото тегло.
Махнах с ръка доволно,
новости ми предстоят.
Казват, че за месец (колко му е)
ще идват, цапат и рушат.
Почна се и аз започнах
да се радвам и строя.
(Наум при мене беше... нищо)
Накрая мебел ще редя.
Радостта била ентусиазъм,
алергична кашлица хванах.
На работници със неприязън
гледах ден след ден в облак прах.
Оправдания намират!
Ах, проклети кривини.
Под думите нахалството прозира,
аз виждах само грозните стени.
С тях беля хванах. Не стига!
Че и съседските очи
започнаха у нас да влизат.
(Спокойствието им се руши).
Било им шумно, недоволстват.
Ремонта явно не познават.
А всичките охолстват
като подобрения направят.
Аз себе си не жаля...
Забравих що е грим, природо!
С метла се всеки ден пързалям
да чистя прахоляка чак до входа.
И пак накриво ме поглеждат,
комшии кусури намират.
Към моята врата отвеждат
клюкарското си непримирие.
Не мога вече, стига с меко.
Срок дадох и на майстор и на блок.
Или си заминава надалеко
или с ремонта влиза в срок.
Съседите насметох на етапи,
отворили пореден път уста.
Мухите казах им да лапат,
да се не месят в чуждите дела.
Накрая, да ви кажа, финиширам.
Посмейте се и вие с мен.
На Коледа дано да се прибирам
в чист дом, с радост подреден.
© Ниела Вон All rights reserved.
.
