Jan 29, 2005, 1:50 AM

Малки полети в чаша Луна (1)

  Poetry
920 0 0

Изпразва ни пълнолунието.
Стъклено.
Скърцат проблемите на битието
изцъклено,
между стените на безистена
стенат.
Ст
ėна.
Изпиваш ме.
Изпива ме питието ти равнобедрено.
Непразна си.
Непразна между.

Луната изпразва се
в чашата.
Също между.
Между две взрения
в междувеждието
(политат надеждите).
Между две истини
(следват полети
на емблемите).
Между две епол
ėти
(...озарения)

Начашостливени сме до козирката.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...