Малко топлина и вече съм щастлива
само нежен полъх пролетен ветрец
и в мен ще се пробуди самодива
с огнени коси и приказен венец
Дай ми тон и ще изпея песен,
дай ми цвят – ще нарисувам пъстрота
Леко примижи и виж – чудесен
кът е скрил в зениците си всеки
и пази свойта вяра в шепа топла красота
© Любомира Нанева All rights reserved.